Слушам The Mars Volta и се чудя какво би казал Фелини на това сладко частично плагиатство, родило наименованието на една интелигентна лудост. Дали би се разцъкал с език и би размахал с укор показалеца си? Не мисля. По-скоро би пренаредил разбиранията си относно понятията собственост и цензура, както винаги е правел, от една подредба, в друга. И така би съставил, според изискванията на времето, собствената си позиция, която е и той самия: "Аз съм моя собствен натюрморт."Да приемем, че нашите разбирания, ценности и интереси представляват различни плодове, всички подредени по особен начин в съд. Ти избираш плодовете в този съд, ти ги раждаш, ториш, поиш, и подреждаш, а светлината и въздухът, които ги поддържат живи, ти се дават свише. Да приемем, че съдбата ти помага, по един или друг начин, да съставиш твоя собствен натюрморт. Но когато най-накрая разбереш, стенейки превит в мрака, изпълнен с болката на равносметката, че ти си сам твое произведение, и че никой няма вина за начина, по който си подредил "плодовете" си, обикновено е късно. Все нещо си изпуснал. Все някой часовник е избързал, все за някой влак си закъснял...
На времето тук не е отдадено особено значение. "Скоро" означава след непредсказуеми подскоци от време, не-чак-дотам далечни. А сега към фестивала...
