Аронофски по темата за вечния живот

До болка познатo, нали? Да имаш, тук и сега, и да знаеш, че ще изгубиш. Скоро. Може-би след ден. Може-би след година. Но щастието ще си отиде. Ще свърши. И ти си безсилен.



Какво правиш, за да се пребориш с това знание? Не само, че хората, които обичаш, ще си отидат, но и ти самия. Започваш да задаваш въпроси. Да премерваш вероятности и относителности, да слагаш възможности и невъзможности на везната. Невропрограмата ти не може да се примири с мисълта за "внезапен креш." Няма начин съзнанието ти с всичките му джаджи вътре да остави нещата "просто ей така." Започва да те човърка, ровичка, задаваш въпроси, изнервяш се, реагираш, ядосваш се, слаб си, страх те е, ужасен си, обичаш, притискаш, обожествяваш, идеализираш, ридаеш, живееш. Търсиш. Дали всичко свършва внезапно, един път, щом душата ти напусне тялото? Разбира се, че никой няма да ти отговори на тази въпросителна. Толкоз поколения човешки същества с техните цивилизации и религии не успяха да се докопат до логично обяснение, та ти ли, в рамките на твоя приблизително 70-годишен мизансцен (здраве и живот)?

Изворът на живота е послание от един съвременен буден човек, който разбира добре днешния младеж и начина, по който предизвикателни теми занимават разсъдъка му (както показа ясно в "Реквием на една мечта"). Посланието му е нежна провокация на чувствата, подплатена с майсторската му селекция на изразни средства, която буди макар и нетраен размисъл върху въпроса какво, ако е възможно смъртта да не слага край на всичко познато... Визуално блестящ, екранният продукт е шедьовър за изтънчения вкус на трансцеденталния фен - този, които просто се кефи на психиделията и всичко около нея, и този, който се гмурка под повърхността, за да открие в дълбочините нещо още-по-така.



Филмът обнадеждава, въпреки, че не дава отговори, което си е както трябва да бъде. В героите виждаме не само sci-fi вариантите на Адам и Ева, търсещи рая, от който са били прогонени заради любопитството да различават и познават доброто от злото. В тях виждаме двама влюбени, единият от които вярва, че "Death is a disease, and I will find a cure for it," а другия шепне непрестанно "Finish It." Виждаме също как времето им е ограничено, съдбата ги е заключила в един времепространствен континуум още с тяхното раждане, и те остават тук-и-сега, въртейки се в неговата спирала, докато...

Още интереснотийки: Случайно разбрах, че има графичен роман по сценария, излязъл още преди Аронофски да заснеме The Fountain. Комиксът вероятно цели да задоволи фенското нетърпение от началото на 2006 г. относно това как ще изглежда историята, или просто под формата на отделен и самостоятелен продукт, да разпространява идеята в книжните среди. Корицата обаче ми нюха на епично фентъзи, което може-би няма да се хареса на цялата публика на режисьора, който сам е побъркан комиксджия.

Препоръчителен саундтрак след "облъчването":
Tool - Lateralus